От най-древни времена хората са се интересували от природата на Слънцето, но поради липса на знания , те са го издигали в култ, приписвайки му божествени свойства. Твърдението, че Слънцето присъства по някакъв начин в митологията на всички древни народи трудно може да се нарече пресилено. Нещо повече, в повечето случаи то е бог и често олицетворява мъжкото начало, съзидателната сила, оплождаща майката земя или божествената светлина, бранеща реда от мрака на хаоса.
Обикновено Слънцето е положителен герой – помага на посевите да растат, осветява и отоплява, превръща земята в място, годно за живеене. Затова мнимото му “загасване”, “поглъщане” или “изчезване”, наблюдавани по време на слънчево затъмнение се смятат за невероятен катаклизъм.
Днес хората без страх наблюдават грандиозния небесен спектакъл на това очарователно явление, защото знаят, че Слънцето е звезда. При това съвсем обикновена – нито много голяма, нито много малка, съдържаща достатъчно много вещество, за да ни свети, и достатъчно малко, за да ни създава проблеми като избухвания, екстремно свиване под действието на гравитацията и други подобни процеси, които за една “жива” планета като нашата ще се превърнат в опасен катаклизъм, достатъчно силен да унищожи живите организми малко преди да разруши и самата планета.
|