Вътрешността на Слънцето не може да се наблюдава пряко. Днес знанията ни за вътрешната структура на Слънцето и звездите са резултат от прилагане метода на моделиране. Задавайки стойности на температурата и налягането в ядрото на звездите и прилагайки механизмите на пренос на енергия от вътрешността навън в една сферична симетрия вещество, трябва да се достигне до видимата повърхност с наблюдаваните на нея стойности на налягането и температурата. Ако те съответстват на наблюдаемите, това означава, че моделът е твърде вероятен. За проверка или според предпочитанието на изследователите може да се извърви и обратния път – отвън навътре. Независимо от подхода, ако теорията е работеща, резултатите трябва да са едни и същи.
Използвайки този метод, учените са създали модел и на Слънцето , описващ неговия строеж и отговарящ на наблюдаваните характеристики:
- Най-вътрешната и най-гореща част на Слънцето е неговото ядро, където се извършва термоядрения синтез.
- Следва зоната на лъчистия пренос, известна още като радиоационна зона. Наименованието й идва от факта, че там енергията се пренася с помощта на лъчение.
- Над нея е разположена зоната на конвективния пренос, в която потоци от по-топло и леко вещество се издигат нагоре, а мястото им се заема от падащи надолу потоци от изстинало вещество, които отново се нагряват от нагорещеното вещество под тях и така чрез движението на потоците се пренася енергия към външния слой. Освен енергия в тази зона се пренася и вещество.
- Следват фотосферата, хромосферата и короната, които заедно изграгдат така наречената слънчева атмосфера.. Тя се наблюдава пряко в целия електромагнитен спектър. Процесите в нея, активните образувания дават някаква информация за ставащото в слънчевите недра, която се трупа и чака своето обяснение
|