Подобна на слънчевата активност може да се наблюдава и на други звезди и то не само жълти джуджета, но и такива от по-късен и по-ранен клас.
Най забележителните прояви на активност на по-хладните от спектрален клас К звезди са избухващите звезди джуджета от спектрален клас М като Проксима (алфа от Кентавър – най-близката до Слънцето звезда). При такива звезди се наблюдава рязко изменение на светимостта, чиято пълна енергия е равна на отделяната при слънчево избухване.
При много по-горещи звезди от спектрален клас А са открити мощни магнитни полета, чиято полярност се изменя от северна на южна и обратно във фаза. Създава се впечатлението, че тези големи звезди са покрити с огромни петна, хилядократно надвишаващи размера на слънчевите.
В атмосферите на звездите със спектрален клас по-късен от слънчевия /К,М/ са открити по фотометричен път (чрез отчитане на изменението на светимостта) петна подобни на слънчевите.
Относителната яркост на звездните петна е равна на тази на слънчевите, но размерите им са различни. Звездните петна често покриват до 40% от площта на звездата. Въз основа на изследването им са формирани редица принципи, важни за теорията на петнообразуването като явление. Наблюденията показват, че температурата на петната не зависи от ефективната температура и силата на тежестта, което означава, че физичният процес зависи слабо от тези две важни характеристики на звездата.
Друга интересна закономерност показва, че с намаляването на ъгловата скорост на въртене на звездата, периодът на цикъла на звездна активност първоначално намалява, а след това при периоди на въртене над 8 денонощия цикълът на активност не се променя, запазвайки продължителност от около 10 години. Периодът на въртене на Слънцето е 27 денонощия, а цикълът на активността му продължава 11 години, което напълно се съгласува с тази закономерност.
Друг интересен аспект на звездната активност е възможността да се наблюдават звездни избухвания. За наблюдение на слънчеви избухвания са необходими специални филтри и чувствителна апаратура, а звездните избухвания създават усилване на блясъка в размер на 1,4 до 250 пъти спрямо нормалната им светимост.
При проследяването на циклите на други звезди можем да получим добра представа за промяната на звездната активност в течение на еволюцията на звездата. Незаменими помощници на астронома в това отношение са мощните телескопи, които му помагат да надникне през времето и пространството, а с такива прибори разполагат малко обсерватории.Големите телескопи позволяват да се наблюдават във вид на диск някои от по-близките до Слънцето звезди, което означава, че с тяхна помощ теоретично биха могли да се различат по-големи петна върху тяхната повърхност. Редовното следене на развитието им би допринесло много за обогатяване на познанията ни за звездната и слънчева активност.
Полари - звезди, взаимодействащи си не само с гравитационни, но и с магнитни полета, "покриващи" фотосферите им с огромни петна.
|