Във фотосферата под въздействие на нарасналото хиляди пъти локално магнитното поле възникват факлите и слънчевите петна. Факлите са на групи и обхващат значителна площ - цяло факелно поле - зона, изглеждаща по-ярка на фона на фотосферата. Причина за това е интензивната конвекция и малко по-високата температура от тази на заобикалящите я гранули със средна интензивност на магнитното поле само около 1 Ерстед. Факелните полета добре се различават по краищата на Слънцето, където се проявява ефекта на потъмняване, дължащ се на пространствената форма на звездата, но те са и в центъра на видимия диск и около петната и групите петна.
Слънчевото петно представлява по-тъмна зона, съставен от газ, задържан в примката на магнитните силови линии, които затрудняват конвективното му движение, вследствие на което той изстива. Температурата в слънчевите петна е само с около 1 500-2 000 градуса по-ниска от тази на околната несмутена област, но това е достатъчно да ги направи видими. Размерите и формата на слънчевите петна са различни, но впечатляващи. Едно неголямо петно, добре различимо с любителски телескоп е сравнимо със земните размери. Обикновено слънчевите петна са на групи, а смутената област от Слънцето понякога е толкова голяма, че има исторически сведения за видимостта им с просто око.
Макар размерите на петната да са впечатляващи, техният живот е сравнително кратък – от няколко часа до няколко седмици и месеци при силно развитите такива образувания. През годините броят им не остава постоянен, а се променя поради цикличните изменения в слънчевата активност. От натрупания при продължителни наблюдения опит, добре различими са 11- годишните цикли
|