|
|
Северо-южна асиметрия |
Северно-южната асиметрия на слънчевата активност в 11-годишните цикли е друг интересен проблем. Като цяло 11-годишният цикъл е единен процес и се наблюдава тясна корелация на петната като брой и площ в двете половини на слънчевия диск, но все пак съществува различие във формата на кривите и преобладаването на петната в едното или другото полукълбо на Слънцето.
Основната характеристика на северно-южната асиметрия е разликата във формата на цикличните криви и се състои в това, че в едното полукълбо кривата е едновърхова, а в другото – двувърхова. При това тази закономерност се мени от едната към другата половина на Слънцето при клона на растеж и спад на активността.
Явлението не е докрай проучено и изяснено. Според хипотезите то се дължи на различието в скоростта на въртене в северното и в южното полукълбо. Въпреки неяснотите още през 1957 г. Валдемаер е установил някои зависимости по емпиричен път.
Правилата са правила, за да имат изключения и това прави следенето на северно-южната асиметрия интересна и полезна задача.
При 23-тия 11-годишен цикъл по време на първия максимум петната са повече в северното полукълбо, а след това активността започва да преоблада в южното до края на цикъла. На тази графика е изразена ясно едновърховата тенденция на развитие на петнообразуването в северната половина на Слънцето и двувърхова – в южната и изравняването им по време на вторичния максимум, което означава, че правилата на Валдмайер са в сила за последния 11-годишен цикъл:
|
|